Macedonian: elision

123xyz

Senior Member
Macedonian
При образувањето на множински облици на именки од машки род, многу често се среќава испуштање на самогласката од последниот слог, како во следниве примери:

метар>метари
орел>орли
палец>палци

Меѓутоа, не ми е јасно дали ваквото испуштање се врши и кога станува збор за избројаната множина и вокативните форми. Така, не сум сигурен дали се вели "два орла" или "два орела" ниту пак дали се вели "два глувца" или "два глушеца". Ми се чини дека првите облици се точни, но би сакал некој да ми потврди и да ми каже што е општото правило. Исто така не знам дали во вокатив се вика "петлу" или "петелу" ниту пак дали се вика "орелу" или "орлу". За "глушец", сигурно нема облик "глувцу", туку само "глушецу", но кај претходниве две не би знаел.

Благодарам однапред
 
  • iobyo

    Senior Member
    Macedonian
    Така, не сум сигурен дали се вели "два орла" или "два орела"

    Или „два орла“ или „два орли“. Сп.:

    Конески said:
    §51. Несомнено е дека со бројот два е пообично да се употребува формата за избројана множина. Сп. два петла на едно буниште (гатанка) [...] Меѓутоа, и овде не се работи за колку-годе тврдо правило, бидејќи и со бројот два може да се употреби обичната множинска форма. Сп. два орли да ги пораниш некој месец (М. Цепенков).

    ниту пак дали се вели "два глувца" или "два глушеца".

    Јас лично велам „два глувци“ како и „два прозорци“, „два чамци“, „два скакулци“ итн.

    но би сакал некој да ми потврди и да ми каже што е општото правило.

    Општо правило нема. Меѓутоа, пообична е употребата на избројаната множина од едносложните отколку од повеќесложните именки (особено кога имаат за обична множинска наставка -ови).
     

    123xyz

    Senior Member
    Macedonian
    Без разлика на тоа колку е честа употребата на избројаната множина, јас прашував само како се образуваат облиците во прашање, т.е. со испуштање или без. Според тоа што велите дека е правилно "два орла", претпоставувам дека сакате да кажете дека треба да има испуштање. Сепак, не знам што треба ова да значи на рамниште на сите машки именки што вршат испуштање при образување на обичните множински облици воопшто - дали треба да сфатам дека токму сите имаат испуштање и во избројаната множина?

    Јас лично велам „два глувци“ како и „два прозорци“, „два чамци“, „два скакулци“ итн.

    Мене пак овие облици ми звучат доста неприродно. Никогаш не би употребил обична множина со бројот „два“ и за горенаведениве примери би рекол „два глушеца“, „два прозорца“, „два чамеца“ и „два скакулеца“, но не знам дали ми се точни облиците без испуштање и воопшто ме буни тоа што кај некои вршам испуштање (како „прозорец“) а кај други не. Така сметав дека половина од облиците ми се грешни и дека има општо правило - или дека треба испуштање или дека не треба. Истото важи и за вокативните форми.
     

    iobyo

    Senior Member
    Macedonian
    Она е што се губи потекнува од некогашниот глас ь. Нема синхрониско фонолошко правило по кое веднаш ќе се разграничат сите случаи кога се испушта и кога се чува. Може сепак да се забележат некои морфофонолошки алтернации како, на пример, кај зборовите што завршуваат на -ец.

    Зборот „старец“ ја имал следнава парадигма за време на претходните фази од развојот на јужнословенските јазици:

    едн.дв.мн.
    ном.старьцьстарьцастарьци
    вок.старьче

    А откако Законот на Хавлик стапил во сила (и ред други промени):

    едн.дв. (≈ избр. мн.)мн.
    ном.старецстарци
    вок.″ (~ старче)

    Можеме да констатираме дека -ец алтернира со -ци. Покрај тоа, зборовите на -ец немаат посебни форми за избројана множина ниту пак вокативни форми; некогашните вокативни форми на -че, со исклучок на зборот „оче“,1 денеска се употребуваат како деминутиви. Вокативните форми на -ецу се хиперкоректни. Хиперкоректни се и формите „(два) прозорца“, „(два) скакулеца“ итн.

    Некои зборови биле подложени на т.н. ’поправање‘ на слогот; се вели „мудреци“, а не *„мудрци“, зашто таа согласничка група (-дрц-) е необична за македонската фонотактика.

    Работите не се секогаш толку едноставни: сп. старец — старци (прасл. *starьcь), но месец — месеци (*měsęcь); орел — орли (*orьlъ), но предел — предели (*prědělъ).

    Овие морфофонолошки алтернации можат да се предвидат само во рамките на една парадигма. Значи...

    Општо [фонолошко] правило нема.

    1. Под влијание на црковнословенскиот јазик.
     
    Last edited:

    DarkChild

    Senior Member
    Bulgarian
    Ето обяснение на български:

    В правописа се отразява едно друго редуване: преходът на о в е в думи, които завършват на -ай,-ей, -ой. Това са едносрични съществителни, които образуват мн. ч. с наставка -ове/-еве: брой – броеве, строй–строеве, и местоимения от ср. р.: твой –твое, мой–мое. Именно поради редуването о/е книжовната правоговорна не препоръчва йотуване [твойо, мойо, свойо, бройеве, стройеве].
    Популярното изпадане на ер голям в думи и форми на думи всъщност е резултат от редуване ъ в нула (ъ>q). То е широко застъпено в езика и отразява промени, настанали със старобългарските ерове.
    При съществителните имена – най-общо, които завършват на -ър, -ъл, -изъм, -ът, -ък, следва да се очаква или да се търси отпадане на ер голям, когато се образуват форми за множествено число и звателни форми – вятър, ветрове, ветре. По-детайлно картината се разгръща така:

    • Изпадането се наблюдава във формите на думи, при които има вмъкнат ер накрая (в основната форма) и които са обикновено заети от друг езикарбитър, бакалавър, ансамбъл, бинокъл.
    • При съществителните на -изъм (архаизъм – архаизмът, архаизми, два архаизъма, реализъм, организъм) ерът отпада в определените форми и когато се образува мн.ч. Понякога при бройните форми се наблюдава колебание – два организма и два организъма. Причината за това е, че едната група съществителни на -изъм са с с абстрактно значение, те рядко иват форми за множествено число и още по-рядко образуват бройни форми. Но една друга група съществителни със същата наставка като фразеологизъм, организъм, архаизъм се мислят като конкретни броими същности (предмети), и редовно образуват форми за множествено число. В тези форми ерът изпада – организми, архаизми, историзми. Но ерът се запазва в бройните форми: два архаизъма, три организъма, когато се мислят като броими предмети.
    • Ерът отпада в малко съществителни на -ър, -ъл, -ъм, -ън, ако изобщо при тях може да се образуват форми за мн.ч. – вихър, вихри; спазъм, спазми.
    • Ерът отпада в множественото число на две думи на -ът: нокът – нокти, лакът – лакти.
    • Ерът отпада в множественото число на четири съществителни на ък: залък –залци, момък – момци, момко, порядък – порядки порядъци), потомък –потомци.
    • Ерът отпада в звателни форми на лични имена на –ър, -ъл: Петър – Петре, Димитър – Димитре, Павел – Павле, Александър – Александре, Софокъл – Софокле. При прилагателни имена, които са образувани от такива лични имена, ерът също отпада: Дамокъл – дамоклев меч, Александровска болница, Димитровска задушница.

    В съвремието все повече се разширява групата на онези съществителни, които в окончанието си имат ер голям, но във формите за множествено число той не изпада. Това са думи от турски език: яхър, кахър, хатър, катър, сатър, бакър, чадър, хасър. В много думи от английски с наставка -er, която в български приема вариант -ер или -ър: джемпър – джемпъри, килър – килъри, дилър – дилъри, мениджър – мениджъри, брокер - брокери, няма изпадане на ера.
    Съществителни с наставки -ък, -лък не участват в това редуване, срв. данък – данъци, камък – камъни, петък – петъци, копчелък – копчелъци.

    • Изпадане на големия ер се наблюдава и при прилагателни, причастия (влякъл – влякла, дошъл – дошла), при местоимения, които завършват в основната си форма на -ъл, -ър, -ъв, -ък, -ичък: бегъл, бодър, всякакъв, еднакъв, близък, гадък, бедничък, бледничък. Големият ер изпада в определените им форми, във формите за женски и среден род и тези за множествено число. И така, големият ер изпада:
      • от формите за женски и среден род ед. ч. и от формите за мн. ч. на прилагателни, които окончават на -ър или -ъл, напр. светъл: светла, светло, светли, топъл: топла, топло, топли; кръгъл: кръгла, кръгло, кръгли.
      • от формите за женски и среден род ед. ч. и от формите за мн. ч. на някои минали деят. причастия на -ъл: рекъл, но рекла, рекло, рекли; донесъл, донесла, донесло, донесли. В случаи на колебание, тъй като понякога гласната [а] в последната сричка се чува като [ъ] – писал, извикал, попитал подобно на влязъл, донесъл, се прави проверка: ако гласната ане изпада в тези форми (писала, извикала), значи се пише а.
      • от формите за множествено число на думи от чужд произход, по-стари заемки, които окончават на -ър и -ъл в ед. ч.: театър – театри, министър, диоптър. Когато тези имена се членуват или образуват бройна форма, големият ер се запазва: театър театърът, два театъра. В по-нови заемки се запазва – дилър, дилъри, дилърът, двама дилъри.
      • от членуваните форми на ед. ч. при същ. на -изъм: реализъм, реализмът, реализма; от формата за мн. ч. (ако е възможна) – организми; фразеологизми. Но се запазва в в бройната форма два организъма; два фразеологизъма.
    Особеност на някои думи е подвижността на големия ер. Той може да се премята в групите ър/ръ и ъл/лъ. Премятането има закономерен характер и зависи от обкръжението на групата. Общото правило гласи, че ако след групите следва една съгласна, ер голям се пише пред р, л, тоест реализира се групата ър, ъл: д|ър| во, г|ъл| т|ам. Ако обаче след групата има повече от една съгласна, ерът голям се рлоизнася и се пише след р,л, тоест реализира се групата ръ или лъ: д|ръ|вн|ик, м|лъ|кна. Това правило е възприето в книжовния език от североизточните говори. То е валидно, когато се образува нова дума (не само словоформа) с ново значение от един и същ корен: пълня – плънка.
    Причини от различен характер – исторически, изговорни и не само строго лингвистични – са създали условия да има много изключения от това правило.

    • Позицията на групите ър/ръ и ъл/лъ в едносрични думи. В повечето случаи се реализира ръ, лъвръх, гръд, но се отбелязват изключения – сърп, жълт, и колебания, а също и дублетни форми. Когато се образуват словоформи от такива едносрични думи, те очевидно преминават в групата на многосричните.
    • В многосрични думи се отбелязват изключения: повърхност, мъртвец.
    • Вторичните несвършени глаголи с наставка -вам (довършвам, прекършвам, скълцвам) запазват непроменени тези групи, такива каквито са в съответните им глаголи от свършен вид, тоест независимо от посочените условия: довърша – довършвам; разбъркам – разбърквам.
    Редуване на е с нула (изпадане на е в определени позиции), (е>q), следва да се очаква при съществителни, които в основната си форма завършват на -ел, -ен, - ец: факел, бъкел, овен, песен, борец, творец, писец. То се реализира, във формите за мн. ч. – факли, бъкли, овни, песни, творци, писци. Редуването се наблюдава в думата ден –дни, а също и при пес – псе (тук е свързано с образуване на нова дума от среден род). В тестовите задачи често се влючват две думи – старец и отец, чиито форми за мн. ч. са старци, отци, а звателните са старче, отче.

    • Изключения има в следните думи: свредел –свредели, стубел – стубели, възел – няколко възела и два възла (като мярка), факел/факла – факели, факли; резен –резени.
    • При думи с наставка -ец се получава ивторо редуване: е/йбоец –бойци, броец –бройци, деец –дейци, европеец –европейци. Тези случаи също се използват за проверка на знанията и поради появата на й. Изпадането на е предизвиква обеззвучаване в средисловие: лъжец – лъжци, вдовец – вдовци, жребец – жребци, зъбец – зъбци. Обеззвучаването не се отразява в правописа поради действието на морфологичния принцип.
    • Изпадане на е се наблюдава при числителни бройнина -ем: осем – осми, седем – седми, тоест когато от тях се образуват числителни редни.
    • Гласната/буквата е изпадаот формите за женски и среден род ед. ч. и от формите за мн.ч. на прилагателни имена от м.р., които завършват с наставка -нен: каменен каменна, каменно, каменни. Когато от същите прилагателни се образуват съществителни, обикновено се добавя наставката –ник: конен – конник. Тези случаи могат да се разглеждат и като струпване на двойни съгласни в думата (вж. по-долу).

    bgtestove.com
     
    Top